Гийом Аполинер

ЛЮБОВТА ПРЕЗРЕНИЕТО И НАДЕЖДАТА

Аз те притисках до гърдите си тъй както малкото детенце
                                               гълъб който удушва без да иска
Аз те притисках с цялата ти хубост твойта хубост по-богата
              и от всички златни мини в Калифорния по Времето
                                                             на треската за злато
Засищах своя чувствен глад с усмивката ти с твойте погледи
                                                                   и твойте тръпки
Аз имах притежавах твойта гордост аз когато те държах
             пребита и понасяше Властта ми ти и моето надмощие
Аз бях решил да взема всичко онова което беше само обаяние
И ето ме приличам днес на Иксион след любовта му
    призрака от облаци изваян точно копие на тази
                    на която казват Хера или пък прикритата Юнона
Но кой ли може да докосне кой да хване облаци ръка върху
          мираж да сложи кой ще се излъже че в прегръдките си
                                                 е държал небесния лазур
Как исках аз да грабна цялата ти хубост а съм притежавал
                                                             само твойто тяло
Но тялото уви не е то вечността
Телата имат свойте всекидневни утешения не е това любов
И днес напразно се опитвам твоя дух да задържа
Той се изплъзва той отвсякъде ми се изплъзва като шаващо
                                                                кълбо от смоци
И твойте хубави ръце далече там на хоризонта
   са извиващи се змии пъстри като изгрев знак за сбогом
Оставам слисан аз стоя объркан
Така съм уморен от любовта която ти презираш
Срамувам се от любовта която ненавиждаш ти
Какво е тяло без душа
И как ли съм могъл да се надявам да се слея с твойто
  някогашно тяло щом душата ти така далече е била от мене
И да се слее тялото с душата
Тъй както правят го телата живи
О само мъртва моя си била

превод Кирил Кадийски