четвъртък, 30 октомври 2008 г.

щастието е мимолетно, уязвимо, ранимо и крехко. също като хората, които го изпитват. особено във времето, което следхожда.
това не го прави неистинско или илюзорно.
сякаш остава вечно в преходността си.
перличка на дъното? :)
човек не трябва да пише, когато има нужда от това.
забравяме да мълчим... в бързината.
забравяме да говорим.
за отчуждението е трудно дори да се мисли, защото то само те отчуждава от себе си.
софизъм.

вторник, 14 октомври 2008 г.

Паскал Киняр

любими моменти и цитати от киняр... напълно прекрасен е.

"без самота, без усещане за времето, без страстта на тишината, без възбудата и въздържанието на цялото тяло, без треперенето от страх, без скитането из нещо сенчесто и невидимо, без спомен за животинското, без меланхолия, особено без меланхолия, няма радост"
...........................

"никой не може да надскочи сянката си.
никой не може да надскочи началото си.
никой не може да надскочи гениталиите на майка си"
...........................

“ръката, която пише, е като ръката, която раздвижва бурята”
...........................

"живите не са сенки. може би те са мъртъвци, опаковани в дрехи"
...........................

"Не трябва да вярваме на това, което виждаме; то напомня твърде много на онова, на което сме се надявали. Трябва да затвориш очи в асансьора, трябва да затвориш очи на улицата, трябва да затвориш очи пресичайки улицата, на бюрото, в ресторанта, в киното и т.н. Без да направим това, ще виждаме навсякъде спомени.
Но не бива да се предоверяваме и на онова, което виждаме със затворени очи, в съня си, то напомня твърде много на желанията.
Накрая не виждаме нищо. Нищо не сме видели. Това казват и онези, които умират."
...........................

"Обичаме само веднъж. И единственият път, който обичаме, не разбираме, защото ни е за пръв път."
...........................

"Страдам, госпожо, задето не ви докосвам.
- Няма нищо за докосване, господине, освен вятър.
Говореше бавно, както правят мъртвите. Добави:
- Мислите ли че не е страдание да бъдеш вятър? Понякога този вятър довява до нас откъслеци от музика. Понякога светлината донася до очите ви отломки от нашата привидност."
...........................
„не знам в кой момент чистото и мръсното са се разграничили едно от друго в обществата и в съзнанието на хората. кога се е появил трупът и необходимостта да го махнем от погледа? (...) изкуството е неизменното повторение на едно разделение, което не може да го подчини. то е родено, преди да се затвърди разклонението на връзките между човека и животното, социалното и асоциалното, реда и безредието, хубавото и отблъскващото, небето и ада, живота и смъртта, формата и безформието. свещеното, недостойното, това, което мърси, това, което трябва да отстраним (или да скрием от погледа) са слабо разграничими. свещеното никога не е било така мощно, както в модерните общества. никога не сме се разграничавали до такава степен от труповете, от менструалната кръв, от храчките, сополите, урината, задниците, уригните, плюските, прахта, калта. ние всички сме маниакални свещеници в нашите кухни. ние сме луди тирани в нашите бани. трудно е да се разграничават понятията за хигиена, морал, жертвоготовност, мисъл, расизъм, война. ние стриктно надзираваме другия, некатегоризирания в социално отношение, паразита, мишката, слюнката, маргиналия, тези, които живеят в пролуките (паяците, лалугерите и скорпионите никога не са нито вътре, нито вън), самоуките университетски преподаватели, млекопитаещите риби, евреите- християни, самотните майки, водата, която не става за пиене, пограничното население, независимо дали става дума за границите на държавите или на телата, спермата, клещите, изгризаното от ноктите, потта, гнойта, духовете, фобиите, бляновете (фалшифициращи стената, която би трябвало да отделя бодърстването от съня). Изкуството е паразитстващо производство. То изважда на показ това, което до този момент е подвластно на неподходящото. То не е на мястото си. това е самата дефиниция на мръсотията: нещо не е на мястото си. изпраният чорап е чист, докато виси прострян на въжето. той става мръсен щом го сложим върху покривката на масата сред цветята, сребърните прибори и подредените чаши.”