Нощ,но

02:07ч.- някак призрачен час.
навън мирише на дъжд и вятър.
вятър, който не роши косите ти, не гали лицето ти, не танцува с пречупен лист.
вместо това те удря в гърдите, увива се около теб и напомня
... спонтанната сила
...бурната стихийност на страстите
...възбудата от опиващ възторг
...непреодолимия порив на дръзко желание
...мъчителния стон на кротка замисленост
...чувството, което само презира себе си, докато се бори със самотата на съмнението и собствената си рефлексия
...клепачите, натежали в своята умора