четвъртък, 19 март 2009 г.

Обикновено

Обикновено много обичам въздействащи, мили, пълни думи, перформативи- явни или скрити, които вършат нещо, изграждат и търсят. Обичам нееднозначността, всеки знак за нещо повече, онова, което носи многосмислие. Безсмислено, често пъти.
Обичам играта, формите и отклонението.
Нямото момиче, което живее близо до мен, говори по този начин, в просъница, винаги между 1:30ч. и 2ч., когато се смалява и препъва в крачолите на пижамата си. Речта й тогава е бърза, патетична, сладникава, сантиментална, носталгична, романтична и мерена.
Никога няма да бъде обвинена в това.
Единствено слънцето не понася безпочвеност.

Няма коментари: