щастието е мимолетно, уязвимо, ранимо и крехко. също като хората, които го изпитват. особено във времето, което следхожда.
това не го прави неистинско или илюзорно.
сякаш остава вечно в преходността си.
перличка на дъното? :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
някой би пошепнал, че сме били на едно и също място по едно и също време... че сме си играли със онези малки стъклени топчета... че сме се изгубили тичайки след тях... че сме затворили очи в топлата забрава на вечрата... и че всичко е вълшебство...
а ако повярваш, че щастието е безкрайно- то ще стане. тази вяра, дори и мъничка...
Ehhhhhhh................ Gold! :)-
Публикуване на коментар