видях (преди около час) луната. вечеряше с нощната безутешност и привидната недостатъчност на всяка моя мисъл. нежна, красива, ласкава, вероломна, погрешна, единствена, фикционална, въображаема, истинска, натежала, ръмяща...
нощта се скъса.
преди още първото парче да се отрони.
малки, разпилени части от стари ръкописи- недовършени, намачкани, издраскани, скрили своя смисъл много преди той да е станал ясен. сигурно горят.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
8 коментара:
изгоряха.
булгаков се обръща в гроба от думите ти :) хех.
a котаракът как реагира? той по-ме интересува:))
милият бегемот, това е единственият котарак, който обичам :)
аз компенсирам за останалите;)
Sledvashtiat jivot : Iskam da sum Kotarak! ;)-
Too much of Michail Bulgakov or Boris Vian I guess
винаги too much и от двамата.
Публикуване на коментар